От дълбока древност по балканските земи магията се е практикувала под различни форми като религиозно-жречески обреди или шамански практики. С налагането на християнството много от тези старинни магически знания се изгубват безвъзвратно, а онези които са ги владеели са били подложени на гонения и заклеймяване от обществото. Онова което е успяло да оцелее, днес се е смесило с религията и в много от древните практики навлизат различни християнски елементи, без това да променя основната им символика и значение. Например в много от магическите наричания и заклинания могат да се наблюдават обръщения към към Бог или Дявола, като обръщения към тъмните или светли сили в природата. По подобен начин християнски атрибути заемат своето място в различните ритуали.
В народната традиция магията се подразделя на различни видове и аспекти, като черна и бяла, вредоносна и целебна. Тя се практикува от посветените в нейното тайнство или онези, които са били обучени и съответно предали знанията на наследник. Магьосниците са задължени да предават силата си предимно устно, по кръвна линия на член от семейството. В случаи, когато такъв наследник няма, тогава се избира външен човек, който притежава необходимите качества. По традиция преди сетния си миг магьосникът непременно трябва да предаде способностите си, иначе го очаква мъчителна смърт, тъй като силите които е обладавал трябва да преминат в нов наследник и по този начин традицията да се продължи и поддържа жива.
Черната магия, която се практикува в днешното съвремие преплита в себе си древни езически вярвания и обредни практики, посветени върху работа със силите на природата и светът на покойните души. Дори на магьосниците да се е гледало с лошо око и мнозина от тях да работят в сянка, обикновените хора се обръщат към тях за помощ при възникването на проблем, който не би могъл да бъде разрешен по нормален път, защото знаят, че магията може да се справи с лекота с много от житейските несгоди. По своята роля магьосниците се явяват посредници между човешкия и духовния свят. В тяхната работа влизат практики и техники за любов, щастие, успех и други. Изборът дали да работят с позитивни или негативни сили е направен по собствена воля и делата им зависят единствено от личните им морални норми. Преди всичко магьосникът е човек, който държи съдбата си в свои ръце и който действа според свое усмотрение. Зад него стоят силите които го покровителстват и той се уповава на тях, без да се влияе от религиозни норми или изкривени понятия като грях и наказание. Това не означава, че религията и магията не са свързани. Голяма част от маговете наред с природните стихии работят и с християнските сили.
В нашият сайт ще Ви запознаем как с помощта на магията да творите добро и лошо. Доброто не съществува без злото, а истинският практик познава и двата пътя.
Нека обърнем внимание на понятия като „грях“ и „карма“. Ние не следваме сляпо религиозните норми и не се ограничаваме от фанатичните и догми. Поради тази причина притежаваме голяма свобода на действие за постигането на желаната цел. В магията съществуват определени закони на причинно-следствието и ако човек не действа внимателно може да си навреди. Също така, ако при работа с определени сили се допуснат грешки, те могат да ви накажат за проявеното неблагоразумие. Ето защо сериозните случаи изискват заемането само от опитни специалисти за да се избегне ответен удар или връщане на магията към Вас.
Правенето на магия се разглежда като занаят и призвание. Не е възможно от всеки човек да стане добър магьосник. Освен талант или дарба се изискват и много усилия, а най-вече и познание. Не е достатъчно да имате просто някакъв ритуал, да го изпълните сляпо и да очаквате чудо. Ако действате без необходимото тренировка или просто от любопитство, вероятността да се провалите е много висока. При допускането и на малка грешка при боравенето с опасни практики, свързани с помощта на тъмните сили, можете да си навредите пагубно, както на себе си, така и на близките си. Ето защо този път изисква внимателен подход и прецизност.